зората бавно се сипва
но навън е още мрак
мъглата ме бавно обвива
шумът на града ме унася
возя се в рейса
стоя рамо до рамо
 с непознати лица
влюбена в тези тихи моменти
изцяло мои ...
когато съм напълно сама
има много хора до мене
но няма никой в моята душа
разтърсвам уморена глава
пак се унасям но не искам да спя ...