тихо е
тъмно е
боли ме

в изтъркан спомен
в далечна мъка
и звън далечен

една ръка протегната към тебе
една дна сълза пролята тихо в зори
де да можех

сърце като огън
душа като плам
живота си аз искам

леки ботушки потропват тихо по паважа
хората гледат, асфалта блести
а твоят образ все ме гори

пролетно настроение
Колкото по-къси полички, толкова по-млади женички,
колкото по-високи обувки, толкова по-сладки целувки,